ЖЕНСКА ДОМИНАЦИЯ, СТРЕС И... ЗДРАВЕ – ПАРАДОКСЪТ НА МЪЖКИЯ МАЗОХИЗЪМ

Автор: Annamaria Giraldi, сексолог, член на International Society for Sexual Medicine

    Съвсем скорошни изследвания в областта на мъжкия мазохизъм, подчиненост и бисексуалност, проведени независимо в няколко научни института (САЩ, Франция, Италия, Германия, Израел), установиха, че при женската доминация, проведена с голяма степен на интензивност и стрес за подчинения мъж, в неговото тяло се отделят редица вещества и хормони. Става въпрос за серотонин, допамин, фенилетиламин, ендорфин, ацетилхолин, адреналин, норадреналин, пролактин, окситоцин и др. естествени опиати и психоактивни вещества.

Серотонинът е известен със своите антидепресивни качества. Той се произвежда в организма на мъжа при много интензивна интервенция от страна на дамата, която позволява на тялото му да произведе нужните хормони, които спомагат за преодоляване на стрес и депресия. Този метод на естествено „друсане” със серотонин се нарича „дрога на мазохиста”.

Допаминът е хормон, който е отговорен за пристрастяването и зависимостта. Влюбването е свързано с високи нива на допамин и норадреналин, предизвикващи състояния на еуфория и силен стремеж към любимия човек, а оргазмът е най-мощният източник на допамин. Когато доминиращата дама чрез своята активна дейност предизвиква у своя подчинен партньор много и мощни оргазми, в тялото му се отделят големи количества допамин, които го пристрастяват към тези усещания, превръщат го в зависим от тях. Най-важният ефект от това е, че допаминът го кара да се влюбва все по-силно в своята партньорка. Следователно, агресивната женска доминация спомага за увеличаване на любовта на третирания мъж спрямо неговата властна парньорка.

Пролактинът успокоява тялото и съзнанието по време и след оргазъм и пренастройва ума на по-спокойна вълна. Съдържанието му се повишава рязко веднага при оргазъм. Това е рядък момент от мъжкото съществуване, в който мъжът не мисли за абсолютно нищо и се освобождава от напрежението.

Адреналинът активира симпатиковия дял на нервната система, което повишава честотата на сърдечния ритъм и разширява артериите, което пък води до по-добра циркулация на кръвта в мускулите по време на аналния секс. По време на женската доминация се отделят особено големи количества адреналин, който повишава чувствителността на органите и увеличава силата на аналните оргазми.

Фенилетиламинът осигурява освобождаването на допамин в центровете на удоволствие. Той се освобождава по време на пиковете на оргазма. Предизвиква чувства на привличане, възбуда и пълно щастие. Интересно е да се отбележи, че се среща в шоколада. Освобождаването на фенилетиламин по време на аналните оргазми значително увеличава чувството за удоволствие на доминирания мъж, правейки преживяванията му върховни.

Интензивната и агресивна обработка на подвластния мъж значително повишава и нивото на ендорфините, които създават усещане за еуфория. Учените отдавна са установили, че  химическият коктейл, съпътстващ мощния оргазъм, не може да се сравни с действието на което и да е хапче или алкохол. Тогава тялото отделя бета-ендорфини, естествени болкоуспокояващи, които в редица случаи могат буквално да нокаутират мъжа. Обърнете обаче внимание на прилагателното „мощен”. Такъв оргазъм се постига при много сериозно стимулиране, когато анусът му е подложен на голямо напрежение, на дълбоки и резки врязвания, на разпъване и разкъсване.

В началото на ХХ век от хипофизата на животните е добито вещество, чиято формула е почти идентична с формулата на морфина. Откривателите го нарекли ендорфин, което буквално означава "вътрешен морфин". Сега ендорфините понякога се наричат "естествени наркотици" или "хормони на щастието". След няколко години тези вещества били открити и при хора. Ендорфините са естествено произведени в невроните на мозъка и имат способността да намаляват болката и да повлияват на емоционалното състояние. Повишеният синтез на ендорфини кара човек да изпада в състояние на еуфория и да усеща по-слабо болката.

Ендорфините са група невротрансмитери, които се свързват с опиатните рецептори в организма и успокояват болката. Ацетилхолинът и допаминът са ендорфини. Тези вещества имат структура, подобна на тази на морфина. Намаляват стреса и повишават самочувствието. Ендорфините създават чувство на еуфория и имат успокояващ ефект. От тях ни обзема усещане на спокойствие и щастие, чувстваме се замаяни и сънливи, дори може да задремем.

Интензивното натоварване, болката и стресът повишават нивото на ендорфините, които създават усещане за еуфория. Това е принципът, по който тези хормони действат например при консумирането на люти чушки. Почитателите на лютото казват, че са като пристрастени. И нищо чудно. Когато ядете люто, езикът ви изпитва болка, мозъкът отделя веднага ендорфини, за да го успокои и в крайна сметка се оказвате щастливи, доволни и леко подлютени. При мъжете мазохисти силното напрежение, болезнените усещания, униженията и стресът, на които са подложени по време на женската доминация, карат мозъка да произвежда изключително големи дози ендорфини (много по-високи от тези при другите хора) с цел да намалят и спрат болката. В резултат тези мъже изпадат в състояние на еуфория и изпитват пълно щастие и удовлетвореност по време и дълго след акта. Съвсем нормално те се пристрастяват към тези ситуации, създаващи им истинско блаженство, и изпитват постоянна нужда да бъдат малтретирани и подложени на жестоки изпитания. По този начин ендорфините играят изключително важна роля в акта на доминиране на жената над мъжа.

Окситоцинът или хормонът на „безусловната любов”  е друг много важен фактор в отношението на подчиняване на мъжа от жената. Той е отговорен за състоянието на обич, топлота, привързаност, чувството на комфорт между двама души и той прави възможно продължителното им обвързване. Приятелството също се дължи на хормона окситоцин. Окситоцинът има успокояващ ефект и понижава нуждата от приемане на вещества, които повишават нивото на допамина. Окситоцинът създава усещане за сигурност и комфорт, което обяснява по-дългата продължителност на живота при обвързани хора и при всички видове, които се грижат за близките си (примати).

Окситоцинът е известен също и като хормонът, стимулиращ родилната дейност. Отделя се от паравентрикулантото ядро в хипоталамуса, но се складира в задния дял на хипофизата. Стимулира дейността на гладките мускули на матката, в резултат на което се зараждат контракциите – изгонващите плода сили по време на раждането. Мускулите на матката през цялата бременност се подготвят да посрещнат окситоцина. Клетките им съдържат рецептори, които са специализирани да реагират на хормона. През деветте месеца на износване на плода техният брой непрекъснато расте.


Ефектът на окситоцина е зависим от количеството на естрогените в кръвта, а нивото на тези специални женски хормони нараства непрекъснато с напредването на бременността. Секретират се от плацентата. Преди нейното образуване се излъчват от жълтото тяло, формирало се след отделянето на яйцеклетката. Когато наближи раждането, плацентата „презрява“, съответно нивото на естрогените намалява, а чувствителността на гладките мускули към окситоцина нараства. Повишава се и неговият синтез. Жлези и хормони са в много тясна колаборация.
С това може да се обясни и появата на подготвителните контракции на ражденото. Около 85% от бременните споделят, че изпитват тези неболезнени свивания на матката. Ролята на контракциите Бракстон-Хикс е да подговят този орган за предстоящото раждане. Те не създават болково усещане. Раждането стартира, когато контракциите станат осезаеми. Тогава жената ги различава дори без да има опит и без да се двоуми дали не ги бърка с друг спазъм.
Окситоцинът предизвиква ритмично съкращаване на маточните мускули. Именно равните интервали между контракциите са признакът за начало на родилната дейност и края на бременността. Секрецията му се увеличава с началото и по време на разширението на маточната шийка.

Окситоцинът предизвиква чувство на любов и емпатия (съчувствие, към ближния, способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите). Хормонът окситоцин не напразно е наричан хормон на любовта. Той засилва чувството на любов и изобщо социалната привързаност, открива „емоционалните канали” в общуването с близките и влияе не само на психологическите аспекти във взаимоотношенията, но и на физиологическите. В сп. Nature Neuroscience авторите на едно изследване пишат, че окситоцинът в стресови ситуации активира област от мозъка, която засилва паметта за тези ситуации.

Окситоцинът се секретира от хипофизата. Стимулира простатата, причинява мускулни съкращения и повишава чувствителността на нервите. Изследванията показват, че повишеното количество окситоцин води до по-силни оргазми. Окситоцинът е известен като "cuddling hormone" (в буквален превод „гушкав хормон” или „хормон на гушкането”), тъй като повишава чувството за свързаност между двама души. Намира се и в млякото на майката, което засилва връзката между бебето и нея. Ако изпитвате силно удоволствие от това, че сте се гушнали в любимия си след като сте приключили със секса, то това е окситоцин. Благотворният ефект на окситоцина не се отнася само до любовта. Той отговаря и за способността ни да получаваме оргазъм, да се справяме успешно с тревожността и да общуваме свободно с непознати.

Понякога наричат окситоцина „хормона на верността”. Този хормон се излива в нашия организъм при докосване и галене и затова се нарича още „хормонът на гушкането”. Както установяват учените, той играе важна роля за поддържането на устойчиви отношения между партньорите. Доказано е, че окситоцинът се изработва в големи количества по време на раждане и оргазъм. Ето защо след като мъжът е бил буквално смазан и разбит от своята половинка по време на нейната доминация той, подтикнат от обилните потоци окситоцин, отделени в организма му, става много любвеобилен и има нужда да се гушка в партньорката си, която преди малко го е сломила с брутална жестокост. Вследствие на това той се привързва още по-силно към нея, неговата обич към нея се увеличава. Затова при двойките, при които мъжът е тотално доминиран от жената в сексуален план, връзката е много по-силна, здрава и дълбока. Мъжът в този случай получава от партньорката си пълно удовлетворение на своите нужди и най-голямо удоволствие, които буквално го закрепостяват за нея, правят го зависим от нейното отношение към него, което му носи изключително задоволство.

В този материал ще обърнем спецално внимание именно на хормона окситоцин, наричан с основание „хормон на любовта”, „хормон на доверието” и „хормон на предаността”. Той спомага за привързването на мъжа към своята партньорка, за задълбочаване и усилване на чувствата му към нея, за повишаване на обичта му. Този хормон съдейства за потушаване на стреса и за увеличаване прага на болката.

Изследванията доказват, че при мъжете, при които интервенцията на партньорката им е протичала най-сурово и безкомпромисно, и които са станали обект на най-жестоко отношение, са установени изключително високи нива на хормона окситоцин. Въпреки изживяния по време на подчинението им огромен стрес, който би травмирал други хора, при мъжете мазохисти се забелязва обратния процес – окситоцинът ги освобождава от всички стресови натрупвания и успокоява нервите им. Всъщност, оказва се, че любовта на тези мъже към партньорките им корелира, т.е. е в пряка зависимост и е правопропорционална на жестокото отношение на последните към тях. Това означава, че колкото по-брутално и болезнено са третирани и наказвани от своите дами, толкова по-голяма е любовта им към тях. В това няма нищо неестествено, защото всеки се стреми към това, което му носи удоволствие.

Тук действа прастарият принцип „клин клин избива”, като в нашия случай стресът се лекува със... стрес. Измерените нива на стрес у мъже, подложени на женска доминация, са с почти нулеви стойности, което е крайно необичайно предвид постоянното напрежение, на което са подложени всички съвременни хора в своето ежедневие. Но това лесно се обяснява с високите количества окситоцин, които организмът на тези мъже отделя, докато са агресивно подчинявани и доминирани от партньорките си.

Напълно закономерно окситоцинът се нарича „хормон на гушкането”, тъй като след извънредно болезнената и брутална интервенция на партньорката си мъжът, под влияние на окситоцина, е обзет от силна любов към нея и изпитва непреодолима нужда да се гушка в нея, да чувства допира на тялото ѝ. Точно в тези моменти той е изключително любвеобилен и се притиска послушно към нея в знак на своята обич и покорство. И това никак не е случайно. Неговата преданост и обвързаност се дължи на неописуемото удоволствие, което тя ме доставя чрез терор, насилие и унижения, и които го карат да се пристрастява към нея и към отношението ѝ към него.

В момента, в който дамата започне да оказва много сериозен натиск върху мъжа, изразяващ се в грубо насилие, деструкция на аналните му органи, болезнено бичуване и унижаващи го манипулации, в тялото му моментално нахлува поток от окситоцини, който заедно с другите вещества и особено с ендорфините въздейства изключително позитивно върху цялостната функционалност на неговия организъм. Стресът и болката освобождават в тялото му големи количества от тези благотворни хормони, оказващи силно положително влияние върху здравето му. Когато стресът, предизвикан от разкъсването на ануса му, от предизвикващите болка удари и от всички останали болезнени действия, на които е подложен, достигне своя пик, тогава се наблюдава отделянето на най-високите нива на окситоцин, ендорфини и адреналин и съответно най-ниските стойности на психическо напрежение. Казано по-просто: колкото повече сексуален стрес и тормоз, толкова по-малко напрегнатост и натоварване на психиката.

Но трябва да се има предвид, че този принцип важи само по отношение на мъжете мазохисти, при които има изцяло позитивен и здравословен ефект, и не бива да се прилага върху хора, които не притежават мазохистични наклонности. Принципът е като при екстремните спортове: на тези индивиди, които имат органическа нужда от екстремни преживявания, те носят удоволствие и удовлетворение на жизнените им потребности, но на останалите могат да причинят сериозни и непоправими психически травми. По същия начин при женската доминация, която протича с голяма жестокост и насилие, които биха травмирали други хора, мъжете мазохисти, чийто организъм се нуждае именно от такова отношение, изпитват цялостно задоволство и насищане на физическите и психическите си нужди. Същото отношение спрямо други персони може фатално да увреди тяхната психика.

В заключение можем да обобщим, че мъжът мазохист желае да бъде мачкан, бит, позорèн и изтезаван без ни най-малка милост от неговата дама, просто защото това отношение му носи удоволствие за разлика от другите хора, чиято физиология функционира по различен начин. Мазохизмът е особен вид функциониране на организма и нервната система, което кара склонните към мазохизъм мъже да се нуждаят от особено екстремни телесни и психически преживявания, от усещането, че са брутално насилвани, че са унижавани, че са наказвани и малтретирани, т.е. те имат вътрешната необходимост да изпитват много болка и стрес, което им носи цялостно удовлетворение на психо-физиологическите потребности. Поради тази причина тези мъже са особено силно привързани към своите дами, които им осигуряват това насищане и задоволяване, и са силно пристрастени както към тях, така и към техните доминиращи практики. В крайна сметка причина за това са мазохистичните им наклонности и окситоцинът, който те получават в изобилие по време на женската доминация. А ефектът на окситоцина е в пряка зависимост от наличието на женските хормони естроген, които се намират както при жените, така и при мъжете, но при последните в по-малки количества (естрогени се съдържат и в кръвта на мъжките индивиди, но там нивата им са значително по-ниски и относително стабилни), докато при мъжете мазохисти естрогените са в голямо изобилие. Именно съчетаването на окситоцина, отделян обилно по време на женското доминиране, с намиращите се в големи количества в организма на мъжете мазохисти женски хормони естроген, осигурява невероятно силните преживявания на подчинените мъже, които не могат да се сравнят с никакви други усещания, вкл. и тези при обичайния оргазъм. С наличието на извънредни количества естроген в тялото на бисексуалните мъже мазохисти се обяснява и тяхната женственост, деликатност, по нежна структура и психика, както и някои характерни особености на тяхното поведение, като например нуждата да бъдат сексуално обладавани и доминирани. Мазохистичните склонности на тези мъже, обусловени от особената функционалност на организма им и от специфичната конфигурация на химическите вещества в него, пък извикват у тях непреодолимата необходимост да бъдат третирани с варварска жестокост, да бъдат смазвани от бой и груб секс, да понасят всякакви най-унизителни процедури, да бъдат безпощадно подчинявани и малтретирани, да бъдат разкъсвани, да виждат собствената си кръв, да се чувстват зависими, изнасилени и тотално доминирани от своите по-силни волево партньорки.

Или, както се казва в нашите среди, „всичко е химия” и всичко, дори и най-екстравагантните и необичайни прояви могат да се обяснят с отсъствието или присъствието на определени химически вещества в организма и с тяхното комбиниране при определени обстоятелства. Следователно всичко е естествено следствие от нашите природни физически и психически дадености, от нашия наследствен генетичен материал, който определя реакцията на нашия организъм на влиянието на околната среда, на външните дразнители и на социалните фактори. В този смисъл мазохизмът, нуждаещ се отчаяно и неустоимо от екстремната женска доминация, е съвсем нормално явление, обусловено от специфичния химически статус на организма, и трябва да се разглежда именно от тази гледна точка, т.е. като естествен продукт на определена комбинация от фактори, каквито са и всички останали явления и процеси в природата.

Автор: Annamaria Giraldi, сексолог, член на International Society for Sexual Medicine

Превод: Никол Стратиева

Източник: British Journal of Sexual Medicine