Автор Katherine
McBride – еволюционен антрополог и ръководител на проект за изучаване
на праисторическите общества в Института за еволюционна антропология в Глазгоу.
Най-новите
анализи на археологическите и антропологически открития, направени през
последните 150 години, показват, че матриархатът
е съществувал у всички древни общества по време на последния ледников период и
до самия му край, т.е. в продължение на няколко хиляди години до към 9 хил.
година преди новата ера, когато започва всеобщо затопляне. Причина за
възникване на матриархата е заледяването на голяма част от традиционните
човешки обиталища в Северна Америка, Европа и Азия. Това довело до замръзване
на реките и езерата и до пресъхване на някои морета, тъй като ледниковите
периоди се характеризират с глобално засушаване при което нивото на световния
окен пада с около 150 метра. Застудяването, заледяването и засушаването не позволяват
развитие на растителността, а липсата на такава не дава възможност на животните
да съществуват и да се размножават. Поради липсата на животни, мъжете не могли
да ловуват, а замръзналите водни басейни не им позволявали да ловят и риба и да
осигуряват храна, което било традиционното им занимание и задължение. Така може
да се каже, че мъжете станали безполезни. Затова с тази задача се заели жените,
които започнали да събират корени, зърна, плодове, насекоми, гризачи, червеи,
мекотели и по този начин обезпечавали общността си с хранителни продукти и
гарантирали оцеляването на членовете й. По този начин ролята на жените постепенно
нарастнала извънредно и те придобивали все по-голям авторитет, докато накрая придобили
цялата власт.
От
това става ясно, че матриархатът е обществена система, при която жените имат централна роля като
политическо лидерство, религиозни функции, морален автортет и контрол над
собствеността. С други думи жените са контролирали всички важни сфери от
живота на тези общества! Матриархатът се е изразявал в изземването от страна на
жените на водещата роля от ръцете на мъжете и пълното им (на жените) доминиране
във всички аспекти. Той е стигнал до степен, при която жените са окупирали всички
важни функции, включително и мъжките и са се позиционирали здраво в центъра на
своите общности. Жените са били обожествявани, благославяли са ги и са се
прекланяли пред тях. Те са били централните фигури в тогавашния божествен
пантеон, на които са носели дарове и са принасяли жертви. Женската доминация е
била абсолютна и тотална и е обхващала дори и интимните отношения. Има
неопровержими материални и художествени доказателства, че под формата може би
на религиозни ритуали или като част от утвърждаване и демонстриране на своето
върховенство (това са дискусионни въпроси, които тепърва предстои да се
изясняват) жените са извършвали сексуални актове с мъжете, прониквайки в тях отзад
със специален инструмент във форма на мъжки фалос. Открити са множество такива фалически
предмети, изработени от глина, дърво, кост и дори камък, на които в задната
част има специални „уши” с дупки в тях за прокарване на въже, служещо за
прикрепване към тялото. Някои от тези предмети с форма на пенис са изящно
резбовани с религиозни и сексуални символи, което говори за тяхната особена
стойност. По дължината на корпусите на други от тях има релефни издатини, чиято
очевидна цел е да затрудняват проникването. Всички те са твърде корпулентни,
което означава, че имат доста солидна дължина и дебелина, вдъхващи респект.
Когато
още през 70-те години на XIX в. били
открити първите такива артефакти с откровена сексуална насоченост, тогавашните,
а и по-късните учени предположили, че става въпрос за символи на мъжествеността
и плодовитостта, без дори да допуснат, че може да представляват атрибути на
женското върховенство. По-късно, към 20-те години на XX
в., биват открити обаче и първите стенописи върху стените на пещери и скали,
недвусмислено изобразяващи сексуални сцени, при които жени проникват в ректума
на мъже с точно такива предмети, прикрепени към телата им посредством някакво
влакно, вероятно направено от кожа или дървесно лико. Едва тогава става напълно
ясно предназначението на тези изкуствени фалоси, което шокира световната
общественост. Научните среди, доминирани тогава изцяло от мъже и от техните
доктринерски разбирания за водещото начало на мъжа, игнорират тия материални и
художествени свидетелства и ги обричат на забвение, набутвайки ги в мазетата на
музеите и научните институти, без да им дават гласност. Така те биват скрити от
очите на широката публика, оставайки достояние само на най-тесните специалисти.
Ето как политическата коректност е играела роля за формиране на грешни
представи в нашите научни среди и общества, прикривайки определени факти, само
защото са носели неудобни за конюнктурните представи послания.
Но
в днешно време, в светлината на женската еманципация и възможността жените да
заемат позиции във всички области, тези табута започнаха да падат и истината
излиза наяве. Днес вече знаем, че в периода на матриархата, е съществувала тотална доминация на жените над мъжете,
изразяваща се в окупиране от тях на всички важни сфери и функции, както и в
контролиране на всички аспекти от живота – политически, религиозни, съдебни,
социални, културни и дори интимни. Неоспоримите доказателства сочат, че присвоявайки
си абсолютната власт, жените практически са придобили право на притежание даже
и върху телата на мъжете. Последните са били почти или напълно безправни и са
представлявали едва ли не само стока или част от инвентара, бидейки собственост
на жените. Това обсебване е довело по съвсем естествен начин и до доминация в
интимната сфера. Нейно ярко отражение са именно многобройните рисунки на
сексуални актове, при които жените имат водещата роля и извършват акта на проникване
в подчинения им мъж.
Отражение
на тази водеща роля на жените са и изкуствените фалоси, които, както
отбелязахме по-горе, са с изключително големи размери, а някои от тях дори са
изработени с издадени навън повече или по-малко заоблени части. Няма съмнение,
че извънредните габарити и изпъкналите елементи са предназначени за
предизвикване на болезнени усещания у поемащия. Тук може да се направи паралел
с някои съвременни матриархални общества, съществуващи в някои изолирани
райони, при които съществува практика на „споделената болка”. Това е акт, при
който на мъжа умишлено се причинява болка, за да придобие представа за болката,
която жените изпитват по време на раждане. Например при народа минангкабау в Индонезия съществува
практиката при раждане родилката да държи въженце, вързано за пениса и
тестисите на бащата на детето (там жените имат няколко мъже), което тя дърпа
силно, когато започне да изпитва родилни болки. Така и мъжът също изпитва
болки, което, според разбиранията на матриархалните общества, го прави
съпричастен към този процес и същевременно му дава да разбере къде е неговото
място.
Изхождайки
от това съвременните учени стигат да заключението, че актовете на проникване в canalis
analis (аналния канал) на мъжете в праисторическите матриархални общности е
един вид демонстрация на женското господство, облечена в религиозни или морални
основания. Крайно интересно е това, че в нашето съвремие тази практика отново
се възвръща и дори придобива глобални размери. Десетки милиони двойки по света
практикуват този метод днес, което несъмнено е отражение на променената роля на
жената, която вече не е пасивна и кротка домакиня, а активна и самоуверена
личност, която открито заявява своите амбиции, а именно да притежава водещите
функции. А това вече говори за настъпването на един нов матриархат!