Манфред Шустер, доктор по психология
Подсъзнателните наклонности са един вид желания,
скрити дълбоко в съзнанието ни, които не се подчиняват на нашата воля. Те са
заложени в нас генетически и не могат да бъдат контролирани или премахнати.
Дори и да не ги искаме, дори и да не ги признаваме, те така или иначе си
съществуват вътре в нас и чакат да бъдат реализирани. Пренебрегването им води
до психически проблеми и до нервни сривове, които неминуемо се отразяват след
това на организма ни във вид на някакви телесни болести. Обикновено това са склонности
към мазохизъм или садизъм, които е трудно да признаем даже и пред себе си, заради
нагласите в обществото. От този конфликт между естествените ни инстинкти и
обществените очаквания, в който обичайно победител са вторите, губим самите
ние, тъй като вътрешните ни, макар и често неосъзнати желания остават
незадоволени, от което страдат психиката и тялото ни. Затова е задължително да
бъдем честни преди всичко пред себе си и да си признаем, че изпитваме желание
да причиняваме болка или да ни бъде причинявана такава. Това е първата стъпка
към оздравяване на нашия организъм, но само тя все пак не е достатъчна.
След като сме си дали сметка за собствения си
статус, се налага да направим нещо, за да осъществим на практика заложбите си.
Просто казано, трябва задоволим нуждите на организма си от получаването или от причиняването
на болка. В това няма нищо лошо, щом се реализира в рамките на закона. Някой ще
попита как, ей богу, мога да причинявам болка някому, ако имам садистични
наклонности, без да нарушавам законите. Ами, отговорът е много лесен: просто си
намирате партньор, който има мазохистични наклонности и който доброволно ще се
подложи на насилие, причинявано му от вас, и така няма да сте в конфликт с
правните норми. Щом това мероприятие се осъществява със съгласието на другия участник
или участници, значи то не подлежи на наказателно преследване, независимо от
характера на действията.
Ето така се избягва сблъсъкът с наказателното
право и вие можете без никакво притеснение да удовлетворите инстинктите си.
Това е важно за всеки индивид, тъй като спомага за разреждане на напрежението,
трупано с години вследствие на невъзможността да реализира заложените в него
наклонности. Това напрежение поражда силен стрес, който „избива”, така да се
каже, в болести, които могат да са много сериозни и дори фатални, като
злокачествени ракови тумори, например. Ето затова е изключително важно
организмът ни да се освобождава периодично от този стрес, като задоволяваме
скритите си влечения, от които така или иначе не можем да се отървем. Така че е
по-разумно просто да им се отдадем, но задължително спазвайки законите, което
ще рече да имаме съгласието на другата страна. Щом имаме нейното позволение,
значи всичко е разрешено и можем спокойно да реализираме дарбите си. Това със
сигурност ще направи партньора ни щастлив, тъй като той също копнее да задовали
нагоните си.
Науката е установила, че абсолютно всички хора
без изключение, независимо дали са мъже или жени, носят в себе си по-силно или
по-слабо изявени мазохистични или садистични наклонности. Много от нас въобще
не подозират за тях и никога не разбират, че природата е заложила у тях
предразположение към получаване или причиняване на болка. Това се дължи на
факта, че тези наклонности са напълно подсъзнателни и е възможно завинаги да
останат в латентно състояние, ако не бъдат отключени от определени обстоятелства.
Освен това културната среда оказва огромно влияние за самоопределянето на
индивида, като подтиска едни и стимулира други негови склонности. Например
обществените настроения и нагласи принуждават хората да следват определени
норми и да подтискат естествените си стремления, генетично заложени в тях.
Това, разбира се, в повечето случаи има своята положителна роля за регулиране
на отношенията между гражданите. Но в даден момент се певръща в ненужно и дори
вредно ограничение. По отношение на садизма, например, обществените ограничения
играят ролята на регулатор, който не позволява на хората с такива наклонности
да нараняват другите. Но пък мазохистите с радост биха се подложили доброволно
на такова отношение и за тях обществените ограничения са само пречка за
получаване на необходимото им удовлетворение, чрез причиняването им на болка.
Садистите от своя страна също не биха могли да задоволят своите подсъзнателни
стремления заради необходимостта да се съобразяват с общоприетите норми. Но в
развитите общества това противоречие е преодоляно чрез предоставянето свобода
на индивидите сами да определят характера на отношенията помежду си щом не
нарушават закона. Затова БДСМ практиката в развития свят, в това число и в
нашата Германия, е широко разпространено явление, което не подлежи на правна
санкция когато действията се извършват със съгласието на участващите в
мероприятието. Изхождайки от това, можете спокойно да задоволявате подсъзнателните
си инстинкти, независимо дали имате мазохистични или садистически наклонности,
за да се освобождавате от стреса, който незабележимо, но неизменно се натрупва
у вас и ви причинява проблеми, които се чудите от къде произхождат.
Тук садистите с в по-неизгодна позиция, тъй като
техните действия могат да бъдат санкционирани от закона, ако не се извършват с
разрешението на другия. Друго притеснение за тях е, че не искат да изглеждат
като такива в очите на другите и не желаят да признаят дори и пред себе си, че
изпитват слабост към причиняването на болка, към вида на кръвта на партньора,
към неговите викове и стонове, към риданията му, към гърченето му от болка и
т.н. В това обаче, няма нищо нередно, тъй като огромен процент от хората
изпитват подобни влечения, често без да си дават сметка за това. И тъй като
всеки от тях спотаява в себе си тази тайна, то всички си мислят, че те са
някакво изключение. Всъщност много от хората, с които се срещате всеки ден,
които са ваши приятели, колеги или близки, имат подобни наклонности. Но след
като тази тема е табу и вие не я коментирате с тях, няма как да разберете, че
имате толкова много съмишленици.
Садизмът обаче, е широко разпространен нагон и
моите изследвания върху човешката психика, както и тези на колегите ми, го
доказват категорично. Затова не бива да се притеснявате от това, че забелязвате
в себе си стремеж към причиняване на болка – това е изключително често срещано
явление и присъства у повечето хора. Да, трябва да признаем, че повечето от нас
имат садистични наклонности, докато мазохистите са по-малко. Затова съществува
дефицит на мазохисти и много садисти остават с неудовлетворени инстинкти, което
натоварва психиката им и им причинява различни заболявания.
Трябва да се има предвид, че БДСМ практиката
няма нищо общо с обичайното насилие! При БДСМ става въпрос за задоволяване на
нуждите на двамата или повечето партньори от получаване и причиняване на болка,
което става с изричното одобрение на всички. Това е взаимоотношение, при което
участващите си имат пълно доверие и всичко се извършва доброволно с цел
доставяне на удоволствие. Дори когато подчиненият партньор ридае, защото изпитва
силно болезнени усещания и дори има наранявания с кръвотечение, за него това е
терапия, която му осигурява психическо облекчение и удовлетворение. В същото
време партньорът със садистични наклонности не бива да изпитва притеснения от
тях, нито да има някакви угризения, защото това е част от една игра, носеща
задоволство и на двамата и имаща терапевтични функции. В крайна сметка това е
полезно и за единия, и за другия.
Очаквайте в
най-скоро време превода на следващата част на анализа на д-р Манфред Шустер.





















































