КАК ОТ ДОМАКИНЯ СЕ СТАВА ДОМИНИРАЩА ЖЕНА

Аз съм обикновена жена от малък град в северозападна България. Омъжих се когато бях на 19 години. Докато бях омъжена аз бях проста домакиня, която не можеше да си вдигне главата от работа покрай децата и къщните задължения. Освен това мъжът ми бе алкохолик, който изпиваше заплатата си и като се напиеше ме биеше редовно. Постоянно имах синини по тялото, а понякога и по лицето. Изобщо животът ми бе същински ад, който изглежда нямаше да има край за мен. Нямаше и кой да ме подкрепи, тъй като родителите ми бяха починали един след друг скоро след сватбата ми, а освен тях си нямах никого – ни брат, ни сестра. Имаше моменти, в които ми се искаше да сложа край на живота си, за да се отърва от униженията и болката, които понасях всекидневно. Крепеше ме единствено мисълта за децата ми, които обичам безкрайно. Но накрая Бог изглежда се смили над мен. При едно изследване се оказа, че мъжът ми има цироза на черния дроб. Не след дълго той почина, което, колкото и да звучи грубо, бе избавление за мен. Не че тревогите ми свършиха (защото трябваше да гледам двете си деца сама), но поне бях освободена от неговото робство, което ме подтискаше психически. Бях толкова травмирана от теглото, което преживях с мъжа ми, че не исках да имам никакви контакти с други мъже. Мъжете ми бяха противни и във всеки от тях аз виждах потенциален насилник, а това пречеше на социалния ми живот. След години се запознах с един мъж, който изглеждаше по-различен от останалите. Той беше по-нежен, по-чувствителен и по-добронамерен, което ми харесваше у него и ме привличаше по някакъв начин. С него можех да споделям проблемите си и да очаквам съчувствие и съвети, а и той ми помагаше, когато имах финансови затруднения или проблеми с децата. Изобщо чувствах се добре, когато бяхме заедно. Дълго се колебаех, но накрая му се отдадох. Той обаче бе толкова мек и отстъпчив и дори слабоволев, че аз постепенно установих надмощие в нашата връзка. Бих могла да го манипулирам както си искам и да го накарам да прави каквото аз пожелая, но аз, естествено, не си позволявах да спекулирам с това, освен в редки случаи. Но той послушно изпълняваше поръченията ми, което ме окуражаваше и усилваше нараненото ми дотогава самочувствие. В някакъв момент той ми призна, че имал връзки с мъже. Това не ме изненада особено имайки предвид миловидността, слабохарактерността и склонността му да отстъпва на всички. Трябва да призная, че това ме заинтригува, може би защото дотогава не бях била толкова близко до човек, който се намира и от двете страни, така да се каже. Той дори ми показа снимки и клипове, в които с него правят секс мъже. Аз не бях виждала такова нещо преди това и бях силно впечатлена от безцеремонността и грубостта, с която те се отнасяха с него, особено в случаите, когато бяха няколко човека. Имаше сцени, които бяха направо брутални и дори жестоки и скандализираха моралните ми представи. Те се отнасяха с него като с животно, биеха го, унижаваха го, връзваха го, гавриха се с него, правиха какви ли не перверзни неща с него. Той постоянно стенеше и дори плачеше от болка, имаше кръв и сълзи, а в някои моменти дори се изпускаше от зор. Най-интересното беше, че той отиваше при тях доброволно и въобще не се съпротивляваше нито роптаеше срещу тяхното отношение към него. Аз постепенно започвах да свиквам с тази мисъл и да си давам сметка, че предпочитам да имам връзка с такъв мъж, който обаче ме уважава и ми дава необходимото ми спокойствие, увереност и обич, отколкото да бъда с някой „мъжкар”, който иска да избие комплексите си върху мен. Всичко това силно възбуди любопитството ми и аз започнах да се интересувам от хомосексуализма при мъжете и да чета каквато литература намеря. Открих, че има мъже, които освен че са хомосексуалисти или бисексуални, са и мазохисти, което значи, че обичат да ги боли особено по време на секс, което напълно пасваше на профила на моя приятел. Разбрах, че тези мъже имат нужда да бъдат не просто обладавани, а направо насилвани и дори бити, защото имат мазохистични наклонности. Покрай всичко това попаднах и на материали за женската доминация над мъже и за страпон секса – все неща, за които не бях и чувала до този момент. Инстинктивно осъзнах, че това е точно онази тръпка, онова усещане, което ми е липсвало досега и от което имам нужда. Отначало си мислех, че това е някакво ограничено явление, на което съм попадна случайно. Но когато се разтърсих из интернет разбрах, че това си е напълно нормално поведение в белите страни, където няма закостенели нрави и патриархални отношения като у нас. Гледах хиляди и хиляди клипове с женска доминация и желанието ми да правя същото все повече се разпалваше и нарастваше. В някакъв момент преодолях задръжките си и споделих впечатленията си с моя партньор. Той не само че не се възпротиви, ами веднага се съгласи. После с него ходехме по сексшоповете да търсим подходящи инструменти, но все не намирахме такива. Ходихме дори и в София, но нямаше нищо което да ми хареса. Накрая аз поръчах страпон онлайн от един немски сайт. Когато го получих бе голям празник за мен, но моя приятел определено беше смутен, защото му се видя твърде голям за неговите възможности. Но аз нямах търпение да го пробвам върху него и той не можа да ми откаже. Оказа се, че съм пропуснала да поръчам и необходимите лубриканти, които да направят проникването по-лесно, но аз въобще не мислех за това тогава. Затова първия път използвах за смазка шампоан, който свърши работа в интерес на истината. Това не попречи обаче още при първото проникване да му разкървавя ануса. Но аз знаех от многото прочетена информация и от големия брой клипове, които изгледах, че това е нормално в такива случаи и че в никакъв случай не е опасно, защото става въпрос само за повърхности ранички по вътрешните стени на аналния канал. И така от проста потисната домакиня се превърнах в доминираща господарка. От този момент нататък аз го доминирам редовно, което ще рече най-малко един път, а не рядко и два пъти седмично. На мен ми се иска да го правим по-често, но нали съм добричка и затова му оставям време да му зарасне дупето. Все пак понякога, когато съм много депресирана, когато съм болна, когато самочувствието или тонуса ми са спаднали или когато съм много ядосана въобще не се съобразявам с нараненото му дупе. В такива моменти имам неистова нужда да го доминирам и хич не ме интересува, че съм го ебала предния ден и че ануса му е още разранен. Имало е случаи да го събудя посред нощ за да си задоволя нуждите с него. В други случаи съм го ебала два пъти за един ден. В тези случаи го използвам като отдушник и си изливам без никакви задръжки негативните емоции върху него. За мен това е отлично лекарство за меланхолия, потиснатост, униние, притеснения, гняв, напрежение, стрес, тъга, раздразнение, огорчение, унижение, болка, обиди, безпокойство, нервност, превъзбуда, несигурност, ниско самочувствие и много други психически, че и физически проблеми. Освен благоприятния ефект върху психиката и самочувствието ми това е и един много добър фитнес. Това си е истинска аеробика под звуците на неговите жални стонове, които ми действат още по-стимулиращо. По време на сеанса изразходвам огромно количество калории, което спомага за стройната ми фигура и за поддържане на формата ми. След време купих още един страпон с малко по-малки размери, който използвам да го чукам в устата. Значи, страшно е възбуждащо да го гледам отгоре, отвисоко (както се подобава на господарка) как е седнал точно пред мен и главата му е на нивото на пениса ми, да виждам как го държа за косата и моя инструмент прониква в устата му бързо, силно и дълбоко, да чувам странните звуци, които се чуват от гърлото му и да наблюдавам как се дави, как се стичат лигите му, как лицето му се зачервява и подпухва, как очите му кръвясват, как му текат сълзите, как повръща, как не му стига въздуха. Обожавам да му го забивам с всичка сила в гърлото без да ме интересува че го боли. Карам го да казва „Ааааа” докато го еба в устата и се наслаждавам на интересния звук, който се получава и който ме възбужда. Обичам да му го вкарам целия в устата до последния милиметър и да го държа вътре колкото се може по-дълго като наблюдавам как не може да диша, как лицето му става червено като домат и как очите му ще изкочат и сълзят. Винаги го тествам да видя колко ще издържи без въздух. Рекорда му досега е 1 минута и 38 секунди, но експериментите продължават и със сигурност ще поставяме нови рекорди. Според мен трябва да използваме всяка възможност, която ни дава живота, за да се забавляваме, да си повишаваме самочувствието, да си вдигнем тонуса, да борим нервността, да горим излишните калории, да спортуваме, да изразходваме негативната енергия и да се освобождаваме от стреса. Моето мнение е, че няма нищо по-подходящо за тази цел от доминацията и страпон секса, защото те ни позволяват да правим всичко това наведнъж при това напълно безплатно. Това е моята рецепта за добро здраве и самочувствие!